Лютиката е едно от онези ястия, за които трябва да си от Северна България, за да знаеш какво точно е. Останалите най-често я бъркат с лютеницата - и не е чудно, защото и двете са от печени чушки, и двете имат чесън и олио. Разликата е проста: лютеницата се вари, смила и затваря в буркани за зимата. Лютиката се прави и се яде веднага - прясна, груба, с парчета, залята с горещо олио. Лятно ястие, не зимнина.
А в Северна България всеки край си има своята версия и всеки настоява, че тя е единствената правилна. Врачанска, плевенска, тетевенска, по кнежански - вариациите са безброй. Някои добавят боб, други - царевично брашно. Но основата е една и съща навсякъде: печени чушки, много чесън и горещо олио, изсипано в последния момент.
Ето нашата версия - северняшка, класическа и точно толкова лютичка, колкото трябва.
40 минути
Лесни рецепти
4 порции
Професионален съвет:
Задушаването на печените чушки в найлонов плик не е просто трик за по-лесно белене - влагата, която се задържа вътре, омеква допълнително кожата и в същото време интензифицира вкуса на чушките. Колкото по-дълго ги оставите в плика, толкова по-лесно ще се белят и толкова по-наситен ще е вкусът на лютиката.
