Съчките ("Хворост") са традиционно съветско сладко изделие, което получило своето име заради сходството по форма със съчките - опадали и изсъхнали ветви от дърветата. Рецептът на съчките се появил още в далечните Средни векове и се ползвал с особена популярност при манастирите, тъй като за приготвянето му не са нужни животински мазнини и сдоба, което го прави напълно подходящ за постната монашеска кухня.
Първоначално съчките станали популярни през XVIII век сред народите, населявали юга на Русия, които ги заимствали от гърците. След XVIII век блюдото се разпространило в Украйна, където било измислени много разнообразни рецепти за неговото приготвяне, а названието, което там се прижило за десерта, било "вергуни".
През времето на всеобщия дефицит в безкрайните простори на Съветския съюз домашните съчки се приготвяли практически във всяко семейство. Днес, за съжаление, "съчките" се пържат рядко, въпреки че този прекрасен десерт е прост в приготвянето си и изобщо не изисква някакви изискани продукти. За да се направят "съчки" са подходящи най-обикновените продукти, които сигурно има всяко семейство.
180 минути
Средно трудни рецепти
8 порции
Професионален съвет:
Тестото трябва да е достатъчно твърдо, за да може да се разточи тънко без да се къса. Водката в рецептата не е случайна - тя прави тестото по-еластично и помага хворостът да стане по-хрупкав след пържене. Важно е олиото да не е прекалено горещо, защото хворостът може да загори отвън, а да остане сурово отвътре. Готовият хворост се съхранява в затворена кутия до една седмица, като запазва хрупкавостта си.
