Захаросаните плодови корички, известни още като цукати, имат богата история, датираща от Средновековието. Тази сладост първоначално е създадена в Близкия изток и Средиземноморието като метод за консервиране на плодове чрез захаросване. В Европа цукатите придобиват популярност през XIV-XV век, когато венецианските търговци започват да внасят екзотични плодове и подправки от Изтока.
Днес захаросаните плодови корички са популярни в много държави по света, макар че всяка култура има своя уникална интерпретация на рецептата. В Италия "cedro" (захаросани кори от цитрон) са задължителен компонент на традиционния козунак панетоне. Във Франция "fruits confits" (захаросани плодове) са елегантна декорация за изискани десерти. В Русия и Украйна цукатите често се правят от тиква, а в Гърция – от смокини и портокалови кори.
Българската версия на цукатите традиционно се приготвя от портокалови и лимонови корички, и се използва предимно за козунаци и сладкиши. Нашите захаросани корички се отличават с по-малко сладост и специфична комбинация от подправки като канела и карамфил, които придават характерен балкански аромат.
Интересен факт е, че думата "цукати" произлиза от италианското "zuccata" (от "zucca" - тиква), тъй като първоначално захаросаните плодове са се правили предимно от тиква. Друг малко известен факт е, че преди появата на промишлено произведените бонбони, захаросаните плодови корички са били предпочитан луксозен десерт в аристократичните среди на Европа.
4 часа
Средно трудни рецепти
1 кг готов продукт