Песто Дженовезе (Pesto alla Genovese) е емблематичен италиански сос, чиито корени могат да бъдат проследени до град Генуа в региона Лигурия. Думата "песто" произлиза от генуезкия диалект "pestâ", което означава "стрит, смачкан". Този древен метод на смачкване на пресни подправки с чесън и ядки датира от римско време, но съвременната версия на песто се заражда през XVI век, когато босилекът става широко достъпен в региона на Лигурия.
Традиционното генуезко песто се приготвя изключително от специфичен сорт босилек (Ocimum basilicum), известен като "Басилико Дженовезе", който се отглежда в определени райони на Лигурия. Този специален сорт има по-малки листа от обикновения босилек и притежава уникален аромат без ментови нотки. Историята на съставките в песто соса е не по-малко впечатляващ. Боровите ядки, традиционно събирани от каменния бор, са били ценна стока в средиземноморската търговия още от античността. Пармезанът и пекорино сирената, които придават характерния солен вкус на песто, са резултат от вековни традиции в италианското сиренарство. Зехтинът от Лигурийската ривиера, известен със своята деликатност, е ключова съставка, която свързва всички елементи в хармонично цяло.
В съвременния свят, докато електрическите уреди са заменили традиционния хаван в повечето кухни, същността на песто остава непроменена. Професионалните готвачи и кулинарни ентусиасти продължават да експериментират с различни вариации, създавайки версии с различни подправки и ядки, но класическото генуезко песто остава еталон за съвършенство. То се е превърнало в културен символ, представляващ не само кулинарна традиция, но и цяла философия за използване на пресни, локални съставки.
15 минути
Лесни рецепти
4 порции
Професионален съвет:
За да запазите яркия зелен цвят на песто соса, потопете босилековите листа за 5 секунди в кипяща вода, след което веднага ги прехвърлете в ледена вода. Подсушете добре преди употреба. Това ще помогне да запазите цвета по-дълго време, без да повлияе на вкуса.
