През последните десетилетия медицинската общност усърдно разделяше холестерола на „добър“ и „лош“, създавайки сравнително опростен наратив за здравето на сърдечносъдовата система. Липопротеините с висока плътност (HDL) – популярно наричани „добър холестерол“ – дълго време бяха възприемани като защитник на сърдечното здраве, докато липопротеините с ниска плътност (LDL) – „лошият холестерол“ – бяха сочени като основен виновник за атеросклероза и сърдечносъдови заболявания. Но нови изследвания показват, че реалността е доста по-сложна.
Екип от учени от Хюстънския методистки изследователски институт в САЩ направи неочаквано откритие, което променя досегашните разбирания за холестерола. Според тяхното проучване, публикувано в престижното научно списание Journal of Lipid Research, определени компоненти на „добрия“ холестерол могат всъщност да бъдат свързани с повишен риск от сърдечносъдови заболявания при някои обстоятелства.
„Всеки тип холестерол, независимо дали става дума за ‘добър’ или ‘лош’, съществува в две форми – свободна, която е активна и участва в клетъчните функции, и естерифицирана (свързана), която е по-стабилна и готова за съхранение в организма“, обяснява професор Хенри Понол, ръководител на изследването. „Прекомерното количество свободен холестерол, дори в липопротеините с висока плътност, може да допринесе за развитието на сърдечни заболявания.“
В рамките на доклинични изследвания, включващи 200 участници, научният екип установи, че HDL с високо съдържание на свободен холестерол вероятно не функционира правилно. Нещо повече, изследователите откриха неочаквана и обезпокоителна връзка.
„Най-изненадващата находка от нашето изследване беше силната връзка между съдържанието на свободен холестерол в HDL и неговото натрупване в белите кръвни клетки – макрофаги, което може да допринесе за сърдечносъдови заболявания“, споделя професор Понол.
Това откритие поставя под въпрос дългогодишното схващане, че предаването на свободен холестерол към HDL е полезно за сърдечното здраве, тъй като помага за отстраняването на излишния холестерол от тъканите. Новите данни обаче показват, че когато става дума за високи нива на HDL в кръвната плазма, процесът може да се обърне и да предизвика обратен ефект.
За да разберем по-добре значението на това откритие, трябва да се задълбочим в начина, по който холестеролът функционира в организма. Холестеролът е мастно вещество, необходимо за изграждането на клетъчни мембрани, производството на хормони и други важни телесни функции. Тъй като е неразтворим във вода, той се транспортира в кръвта чрез липопротеини – комплекси от протеини и липиди.
Липопротеините с висока плътност (HDL) традиционно се считат за „добрия“ холестерол, защото изпълняват важната функция да събират излишния холестерол от периферните тъкани и да го транспортират обратно към черния дроб за елиминиране. Този процес, известен като „обратен транспорт на холестерол“, е ключов механизъм за предотвратяване на натрупването на холестерол в артериалните стени.
От друга страна, липопротеините с ниска плътност (LDL) доставят холестерол до тъканите, включително до артериалните стени, където излишният холестерол може да се натрупа и да формира плаки, водещи до атеросклероза. Затова LDL често се нарича „лош“ холестерол.
Новото изследване обаче разкрива, че структурата и функцията на HDL частиците са много по-сложни, отколкото се смяташе досега. HDL частиците не са хомогенни, а се състоят от различни компоненти, включително свободен и естерифициран холестерол, фосфолипиди и аполипопротеини. Точният баланс между тези компоненти изглежда определя функционалните характеристики на HDL и неговото въздействие върху сърдечносъдовото здраве.
„Балансът между свободния и естерифицирания холестерол в HDL е от критично значение“, обяснява един от съавторите на изследването. „Когато съотношението е нарушено в полза на свободния холестерол, HDL може да загуби своите защитни свойства и дори да стане потенциално вреден.“
Изследователите предполагат, че високите концентрации на свободен холестерол в HDL могат да предизвикат натрупване на холестерол в макрофагите – тип бели кръвни клетки, които играят важна роля в имунната система. Натрупването на холестерол в макрофагите може да доведе до образуването на „пенести клетки“, които са основен компонент на атеросклеротичните плаки.
Тези находки имат значителни последици за разбирането и лечението на сърдечносъдовите заболявания. До неотдавна стратегиите за управление на холестерола се фокусираха основно върху понижаването на нивата на LDL и повишаването на HDL. Настоящото изследване предполага, че простото повишаване на общите нива на HDL може да не бъде ползотворно и дори може да бъде контрапродуктивно, ако води до увеличаване на съдържанието на свободен холестерол.
„Нашите открития предлагат ново разбиране за ролята на HDL в сърдечносъдовите заболявания“, казва професор Понол. „Те подчертават необходимостта от по-нюансиран подход към управлението на холестерола, който взема предвид не само количеството, но и качеството и структурата на липопротеиновите частици.“
Тези резултати могат да обяснят защо някои клинични изпитвания, насочени към повишаване на нивата на HDL чрез фармакологични средства, не успяха да покажат очакваните ползи за сърдечносъдовото здраве. Възможно е тези интервенции да са повишили общите нива на HDL, без да подобрят неговата функционалност или дори да са влошили баланса между свободния и естерифицирания холестерол.
В бъдеще изследователите планират да проучат дали модифицирането на съотношението между свободния и естерифицирания холестерол в HDL може да представлява нова терапевтична стратегия за намаляване на риска от сърдечносъдови заболявания. Те също така се надяват да разработят по-прецизни диагностични тестове, които да оценяват не само количеството, но и качеството на HDL частиците.
В крайна сметка, това изследване ни напомня за сложността на човешката физиология и опасността от опростяване на научните концепции. „Добрият“ и „лошият“ холестерол, макар и полезни като образователни термини, не отразяват напълно сложните биохимични процеси, които се случват в нашия организъм. С напредването на науката нашето разбиране за холестерола и неговата роля в здравето и болестта продължава да се развива, водейки до по-ефективни стратегии за превенция и лечение на сърдечносъдовите заболявания.
